18. Що може да рече вече Давид на тебе за честта към раба ти? защото ти познаваш раба си.
19. Господи, заради раба си и според сърдцето си направил си всичко това величие, за да направиш известни всички тези величия.
20. Господи, няма подобен тебе, нито има Бог освен тебе, според всичко що сме чули с ушите си.
21. И кой е друг народ на земята както твоите люде Израил, когото Бог изкупи за свои люде за да си направиш име величествено и ужасно, като изпъди ти езичниците от лицето на людете си които си избавил от Египет?
22. Защото людете си Израиля направил си люде свои въ век, и ти, Господи, им стана Бог.
23. И сега, Господи, словото което си говорил за раба си и за дома му, нека се утвърди въ век; и направи както си говорил.
24. И да се утвърди, и да се възвеличи името ти до века, щото да говорят: Господ на силите, Бог Израилев, е Бог на Израиля; и домът на Давида раба ти да е утвърден пред тебе.
25. Защото ти , Боже мой, ти откри на раба си че ще му съградиш дом; за това рабът ти намери сърдцето си готово да се помоли пред тебе.
26. И сега, Господи, ти си Бог, и обещал си тези благости на раба си.
27. Сега прочее, благоволи да благословиш дома на раба си за да е пред тебе въ век; защото ти, Господи, ти си благословил, и ще бъде благословен въ век.