1. Юда, раб Исус Христов, а брат Яковов, до званите които са осветени от Бога Отца и съхранени от Исуса Христа:
2. Милост да се умножи вам, и мир, и любов.
3. Възлюблени, понеже полагам всяко старание да ви пиша за общото спасение, за нуждно счетох да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата която еднъж бе предадена на светиите.
4. Защото се примъкнаха някои человеци, които отдавна са предназначени на това осъждение, нечестиви които преобръщат благодатта на Бога нашего във невъздържаност, и отричат се от самаго Владика Бога и Господа нашего Исуса Христа.
5. А искам да ви напомня, ако и да сте познали вие еднъж това, че Господ, от как избави своя народ из Египетската земя, погуби после онези които не повярваха.
6. И ангелите които не упазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, варди във вечни връзки отдолу под мрака за съда на великия ден:
7. Както Содом, Гомор, и околните им градове подобно тям се предадоха на блудство и следваха след чужда плът, предлежат за пример като търпят наказанието на вечния огън;
8. така и тези които бълнуват и оскверняват плътта, презират властта, и началствата злословят.
9. А Михаил архангел, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулително осъждение, но рече: Господ да ти запрети.
10. Но те злословят това което не знаят, а което знаят природно както безсловесните животни, в това разтляват себе си.
11. Горко им! защото ходиха в пътя Каинов, и зарад мъзда рукнаха се в заблуждението Валаамово, и погинаха в упорството Кореево.
12. Те са петна на вашите любовни събрания, като пируват с вас заедно без страх и напасват себе си: облаци безводни, носени от ветровете; дървета есенни, безплодни, дваж умрели, изкоренени:
13. свирепи вълни морски които изпущат като пена своите си срамоти: звезди скитателни за които е във век завардена мрачна тъмнина.
14. А пророкува за тях и Енох, седмий от Адама, и рече: Ето, иде Господ с много хиляди свои светии