21. а сега как види не знаем; или кой му е отворил очите не знаем: той е на възраст: него питайте: сам той да говори за себе си.
22. Това рекоха родителите му защото се бояха от Юдеите; понеже вече бяха се нагласили Юдеите, ако го изповяда някой че е Христос, да го отлъчат от съборището.
23. За туй родителите му рекоха: На възраст е: питайте него.
24. И тъй, повикаха втори път человека който бе сляп, и рекоха му: Дай слава Богу: ние знаем че този человек е грешник.
25. А той отговори и рече: Грешник ли е не зная: едно знам, че бях сляп, а сега видя.
26. И рекоха му пак: Що ти направи? Как ти отвори очите?
27. Отговори им: Рекох ви вече, и не чухте; защо искате пек да чуете? Да не би да искате и вие да бъдете негови ученици?
28. А те го укориха и рекоха: Ти си негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29. Ние знаем че на Моисея Бог е говорил; а тогоз не знаем от де е.
30. Отговори человекът и рече им: Това е чудното че вие не знаете от къде е, и отвори очите ми.
31. А знаем че Бог грешниците не слуша; но ако е някой богочестив и прави волята му, него слуша.
32. А пък от века не се е чуло да е отворил някой си очи на сляп роден человек.
33. Ако да не бе той от Бога, не можеше нищо да стори.
34. Отговориха и рекоха му: Ти съвсем в грехове си роден, и ти ли учиш нас? И го изпъдиха вън.
35. чу Исус че са го изпъдили вън, и като го намери рече му: Ти вярваш ли в Сина Божия?