7. Сега познаха че всичко що ми си дал от тебе е;
8. защото словесата които ми даде ти, дадох ги на тях; и те приеха, и познаха наистина че от тебе излязох, и повярваха че ти си ме проводил.
9. Аз за тях се моля: не се моля за света, но за тези които ми даде ти, защото са твои.
10. И всичко мое твое е, и твоето мое, и прослави се в тях.
11. И не съм вече на света, но те са на света, и аз ида при тебе. Отче светий, упази ги в името си, тия които ми даде, за да бъдат едно както ние.
12. Когато бях с тях на света, аз ги пазех в твоето име: тези които ми даде упазих, и ни един от тях не погина тъкмо син погибелний, за да се изпълни писанието.
13. А сега при тебе ида; и това доде съм на света казвам за да имат моята радост пълна в себе си.
14. Аз им дадох словото твое; и светът ги възненавиде защото не са от света, както аз не съм от света.
15. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги упазиш от лукаваго.
16. От света не са както и аз не съм от света.
17. Освети ги чрез твоята истина: твоето слово е истина.