17. Тогаз някои от учениците му подумаха помежду си: Що е това което ни казва: Още малко, и няма да ме виждате; и пак малко, и ще ме видите; и това, че аз при Отца отхождам?
18. И говориха:Що е това което казва: Малко? Не знаем що дума.
19. И разумя Исус че щяха да го питат, и рече им: За това ли разискате помежду си дето рекох: Малко, и няма да ме виждате, и пак малко, и ще ме видите?
20. Истина, истина ви казвам че вие ще възплачете и ще разридаете, а светът ще се възрадва, и вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се промени на радост.
21. Жена кога ражда на скръб е, защото е дошел часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си поради радостта че се е родил человек на света.
22. Така и вие сега скръб имате; но аз пак ще ви видя, и ще се възрадва сърдцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме от вас.
23. И в онзи ден няма да поискате от мене нищо. Истина, истина ви казвам че всичко каквото попросите от Отца в мое име ще ви даде.
24. До нине не сте попросили нищо в мое име: просете, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
25. Това ви говорих с притчи: но настава час когато няма вече с притчи да ви говоря, но явно ще ви известя за Отца.
26. В онзи ден ще попросите в мое име; и не ви казвам че аз ще умоля Отца за вас;
27. защото сам си Отец ви люби, понеже мене възлюбихте и повярвахте че аз от Бога излязох.
28. Излязох от Отца и дойдох на света; и пак оставям света и при Отца отхождам.
29. Казват му учениците негови: Ето сега явно говориш, и не казваш никоя притча.
30. Сега познаваме че всичко знаеш, и нямаш нужда да те пита някой. По това вярваме че от Бога си излязъл.
31. Отговори им Исус: Сега ли вярвате?
32. Ето настава час, и дошел е вече, да се разидете всеки на мястото си, и мене самичък да оставите; но не съм сам, защото и Отец е с мене.
33. Това ви казах за да имате мир в мене. В света скръб ще имате; но дързайте, аз победих света.