16. Но това учениците му изпървом не разумяха; а когато се прослави Исус тогаз си наумиха че това бе за него писано, и това му сториха.
17. А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите свидетелствуваше.
18. За това го и посрещна народа, защото чуха че сторил това чудо.
19. А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него.
20. И между тези, които възлязваха да се поклонят в праздникът имаше и някои Елини.
21. И те дойдоха при Филипа, който бе от Витсаида Галилейска, и молиха му се и казваха: Господине, искаме да видим Исуса.
22. Идва Филип и казва на Андрея; Андрей пък и Филип казват на Исуса.
23. А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син человечески.
24. Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси.