7. Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам че аз съм вратата на овците.
8. Всички които са дошли преди мене крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха.
9. Аз съм вратата; през мене ако влезе някой спасен ще бъде, и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.
10. Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот, и да го имат преизобилно.
11. Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овците.
12. А наемникът, който не е овчар, на когото овците не са негови, види вълка че иде, и оставя овците и бяга; а вълкът разграбя овците и разпръсва ги.
13. А наемникът бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
14. Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават.
15. Както ме познава Отец, и аз познавам Отца; и душата си полагам зарад овците.
16. И други овци имам, които не са от този двор, и тях трябва да събера; и ще чуят гласа ми; и ще бъде едно стадо и един пастир.
17. За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак.
18. Никой не ми я отнема, но аз от самосебе си я полагам. Имам власт да я положа, и имам власт пак да я взема. Тази заповед приех от Отца си.
19. И тъй, пак стана раздор между Юдеите за тези думи.
20. И мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е: що го слушате?
21. Други казваха: Тези думи не са на беснуем человек. Може ли бяс да отваря очи на слепи?
22. И стана в Ерусалим праздникът на освещението на храма, и зима беше.
23. И ходеше Исус в храма, в притвора Соломонов.
24. Между това заобиколиха го Юдеите и казваха му: До кога ще държиш душите ни в съмнение? Ако си ти Христос, кажи ни явно.
25. Отговори им Исус: Казах ви, и не вярвате. Делата които аз правя в името на Отца си, те свидетелствуват за мене.