17. За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак.
18. Никой не ми я отнема, но аз от самосебе си я полагам. Имам власт да я положа, и имам власт пак да я взема. Тази заповед приех от Отца си.
19. И тъй, пак стана раздор между Юдеите за тези думи.
20. И мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е: що го слушате?
21. Други казваха: Тези думи не са на беснуем человек. Може ли бяс да отваря очи на слепи?
22. И стана в Ерусалим праздникът на освещението на храма, и зима беше.
23. И ходеше Исус в храма, в притвора Соломонов.
24. Между това заобиколиха го Юдеите и казваха му: До кога ще държиш душите ни в съмнение? Ако си ти Христос, кажи ни явно.
25. Отговори им Исус: Казах ви, и не вярвате. Делата които аз правя в името на Отца си, те свидетелствуват за мене.
26. Но вие не вярвате защото не сте от моите овци, както ви рекох.
27. Моите овци слушат моя глас, и аз ги познавам, и те идат след мене,
28. И аз им давам живот вечен; и няма да загинат във веки, и никой няма да ги грабне от ръката ми.
29. Отец ми който ми ги даде от всички е най-голям; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ми.
30. Аз и Отец едно сме.
31. Тогаз пак взеха Юдеите камене да го убият.
32. Отговори им Исус: Много добри дела от Отца моего ви показах: за кое от тез дела хвърляте камене върх мене?
33. Отговориха му Юдеите и рекоха: За добро дело не хвърляме камене върх тебе, но за богохулство, и защото ти, като си человек, правиш себе си Бог.
34. Отговори им Исус: Не е ли писано във вашият закон, "Аз рекох, Богове сте"?
35. Ако нарече богове онези, към които биде словото Божие, (и писанието не може да се наруши,)
36. на тогоз когото Бог освети и проводи на света вие казвате ли: Богохулствуваш, защото рекох: Син Божий съм?