17. За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак.
18. Никой не ми я отнема, но аз от самосебе си я полагам. Имам власт да я положа, и имам власт пак да я взема. Тази заповед приех от Отца си.
19. И тъй, пак стана раздор между Юдеите за тези думи.
20. И мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е: що го слушате?
21. Други казваха: Тези думи не са на беснуем человек. Може ли бяс да отваря очи на слепи?
22. И стана в Ерусалим праздникът на освещението на храма, и зима беше.
23. И ходеше Исус в храма, в притвора Соломонов.
24. Между това заобиколиха го Юдеите и казваха му: До кога ще държиш душите ни в съмнение? Ако си ти Христос, кажи ни явно.
25. Отговори им Исус: Казах ви, и не вярвате. Делата които аз правя в името на Отца си, те свидетелствуват за мене.
26. Но вие не вярвате защото не сте от моите овци, както ви рекох.
27. Моите овци слушат моя глас, и аз ги познавам, и те идат след мене,
28. И аз им давам живот вечен; и няма да загинат във веки, и никой няма да ги грабне от ръката ми.
29. Отец ми който ми ги даде от всички е най-голям; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ми.
30. Аз и Отец едно сме.
31. Тогаз пак взеха Юдеите камене да го убият.
32. Отговори им Исус: Много добри дела от Отца моего ви показах: за кое от тез дела хвърляте камене върх мене?