11. В своите си дойде, и своите му го не приеха;
12. а които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч, на тези които вярват в неговото име;
13. които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.
14. И словото стана плът, и всели се между нас, (и видяхме славата негова, слава както на единороднаго от Отца,) пълен с благодат и истина.
15. Иоан свидетелствува за него, и извика та казваше: Този е за когото рекох: Който иде след мене преден ми биде, защото от мене по-напред бе.
16. И всинца ние от неговата пълнота приехме, и благодат за благодат;
17. защото законът чрез Моисея бе даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде.
18. Никой никога не е видял Бога: единородният Син който е в пазухата на Отца, той го изяви.
19. И това е Иоановото свидетелство, когато проводиха Юдеите от Ерусалим свещеници и Левити да го попитат: Ти кой си?
20. И изповяда, и не се отрече; и изповяда: Не съм аз Христос.
21. И попитаха го: А що си? Илия ли си ти? И казва: Не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: Не.
22. И рекоха му: Кой си? за да дадем ответ на онези които са ни проводили. Що казваш за себе си?
23. Рече: Аз съм "глас на едного който вика в пустинята: Оправете пътят Господен," както рече пророк Исаия.
24. А проводените бяха от Фарисеите.