Старият Завет

Новият Завет

Римляни 9:21-33 Цариградски (BG1871)

21. Или няма власт грънчарът над калта, от едно смешение да направи един съсъд за почет, а другия за безпочест?

22. И що от това, ако Бог, като е искал да покаже гнева си и да яви силата си, е търпял с голямо дълготърпение съсъдите и гнева приготвени за погибел;

23. и да направи пак опознато богатството на славата си над съсъдите на милостта които е предуготвил за слава,-

24. нас, които призва, не само от Юдеите, но и от езичниците?

25. както и в Осия казва: "Ще нарека мой народ не моя си народ, и възлюблена не възлюблената;"

26. "И на същото място дето им се рече: Не сте мой народ, там ще се назоват синове на Бога живаго."

27. А Исаия вика за Израиля: "числото на синовете Израилеви ако и да е колкото пясъкът на морето, остатъкът ще се спаси;

28. защото ще свърши и ще реши дело по правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята."

29. И както предрече Исаия: "Ако не бе Господ Саваот оставил нам семе, като Содом бихме станали, и на Гомор бихме се уподобили."

30. И тъй, що има да речем? че езичниците които не диреха правда получиха правда, и правда която е от вярване;

31. а Израил който диреше закон на правда не стигна в закон на правда.

32. Защо? За това че не я търси чрез вярване, но като от делата на закона; защото се препънаха о камика на препъването;

33. както е писано: "Ето полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън, и всеки който вярва в него няма да се посрами."

Прочетете пълната глава Римляни 9