Старият Завет

Новият Завет

Римляни 4:2-14 Цариградски (BG1871)

2. Защото ако се е оправдал Авраам от делата, има с що да се хвали, но не пред Бога.

3. Понеже що казва писанието? "И повярва Авраам в Бога, и то му се вмени за правда."

4. А на тогоз който работи, заплатата му не се вменява като благодат, но като дълг;

5. а на тогоз който не работи а вярва в тогоз който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6. Както и Давид казва блаженството на человека комуто Бог вменява правда без дела:

7. "Блажени тези на които беззаконията се простиха, и на които греховете се прикриха.

8. Блажен человек този комуто Господ няма да вмени грях."

9. И тъй, това блаженство за обрязаните ли бива, или и за необрязаните? защото казваме че на Авраама вярата му се вмени за правда.

10. А как му се вмени? когато беше в обрязване ли, или в необрязване? Не в обрязване, но в необрязване.

11. И прие белегът на обрязването като печат на правдата чрез вярата която имаше като беше необрязан, да бъде той отец на всичките вярващи когато са в необрязване, за да се вмени правдата и на тях;

12. и отец на обрязването, не тъкмо на обрязаните, но и на тези които ходят в стъпките на вярата на отца нашего Авраама когато бе в необрязване.

13. Понеже обещанието към Авраама или към неговото семе, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закона, но чрез правдата на вярата.

14. Защото ако са наследници тези които са от закона, то вярата е осуетена и обещанието е унищожено;

Прочетете пълната глава Римляни 4