Старият Завет

Новият Завет

Римляни 4:16-25 Цариградски (BG1871)

16. За това наследието е от вярата, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е здраво на всичкото семе, не току на това което е от закона, но и на това което е от вярата на Авраама, който е на всинца ни отец,

17. (както е писано: "Поставих те отец на много народи,") пред Бога в когото повярва, и който съживява мъртвите, и нарича което не съществува като че съществува.

18. Той без причина за надежда повярва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: "Така многобройно ще бъде твоето семе."

19. И без да ослабне във вярата не сматряше че тялото му е вече замъртвело като бе почти столетен, нито мъртвостта на Саррината утроба;

20. нито си тури омисъл с неверие за Божието обещание, но утвърди се във вярата, и даде Богу слава,

21. уверен че това което обеща Бог, силен е и да го изпълни.

22. За това му се и вмени за правда.

23. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа тъкмо за едного него,

24. но и за нас, на които ще се вменява като вярваме в тогози който е възкресил от мъртвите Исуса Господа нашего,

25. който бе предаден за прегрешенията ни и възкръсна за оправданието ни.

Прочетете пълната глава Римляни 4