13. Понеже обещанието към Авраама или към неговото семе, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закона, но чрез правдата на вярата.
14. Защото ако са наследници тези които са от закона, то вярата е осуетена и обещанието е унищожено;
15. понеже законът докарва гняв; защото дето няма закон там няма нито престъпление.
16. За това наследието е от вярата, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е здраво на всичкото семе, не току на това което е от закона, но и на това което е от вярата на Авраама, който е на всинца ни отец,
17. (както е писано: "Поставих те отец на много народи,") пред Бога в когото повярва, и който съживява мъртвите, и нарича което не съществува като че съществува.
18. Той без причина за надежда повярва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: "Така многобройно ще бъде твоето семе."
19. И без да ослабне във вярата не сматряше че тялото му е вече замъртвело като бе почти столетен, нито мъртвостта на Саррината утроба;
20. нито си тури омисъл с неверие за Божието обещание, но утвърди се във вярата, и даде Богу слава,
21. уверен че това което обеща Бог, силен е и да го изпълни.
22. За това му се и вмени за правда.
23. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа тъкмо за едного него,
24. но и за нас, на които ще се вменява като вярваме в тогози който е възкресил от мъртвите Исуса Господа нашего,
25. който бе предаден за прегрешенията ни и възкръсна за оправданието ни.