Старият Завет

Новият Завет

Римляни 15:1-13 Цариградски (BG1871)

1. Ние силните длъжни сме да носим слабостите на безсилните, и да не угодяваме на себе си.

2. Но всеки от нас да угодява на ближния си в доброто за назидание.

3. Понеже и Христос не угоди на себе си, но както е писано: "Укоренията на онези които те укоряват нападнаха върх мене."

4. Защото всичко що е от по-напред писано, за поучение нам е преднаписано, та чрез търпението и утешението на писанието да имаме надежда.

5. А Бог на търпението и на утешението дано ви даде единомислие помежду ви по Христа Исуса,

6. да славите единодушно с едни уста Бога и Отца на Господа нашего Исуса Христа.

7. За това, приимайте се един друг, както и Христос ни прие за слава Божия.

8. И казвам че Исус Христос стана служител на обрязването заради истината Божия за да утвърди обещанията към отците;

9. а езичниците да прославят Бога за неговата милост, както е писано: "За това ще те прославя между езичниците, и на името твое ще възпея."

10. И пак казва: "Възвеселете се, езичници, с народа негов."

11. И пак: "Хвалете Господа, вси езичници, и славословете го, вси народи."

12. И пак Исая говори: "Ще бъде корен Иесеев," и "който ще възстане да владее над езичниците; на него ще се надеят езичниците."

13. А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светаго Духа да се преумножава надеждата ви.

Прочетете пълната глава Римляни 15