Старият Завет

Новият Завет

Римляни 14:2-13 Цариградски (BG1871)

2. Защото един вярва че може всякакво да яде; а който е слаб във вярата зеле яде.

3. Който яде да не презира тогоз който не яде; и който не яде да не осъжда тогоз който яде; защото Бог го е приел.

4. Ти кой си що съдиш чужд слуга? Пред своя си Господар стои или пада; но ще стои, защото Бог е силен да го направи да стои.

5. Някой си има един ден за по-свет от друг ден, а други има всеки ден еднакъв. Всеки по своя си ум да бъде удостоверен.

6. Който различава деня, различава го за Господа; и който не различава деня, за Господа го не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари Богу; и който не яде, за Господа не яде, и благодари Бога.

7. Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

8. Понеже и ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме.

9. Защото Христос за това и умря, и възкръсна, и оживя, да господствува над мъртвите и над живите.

10. А ти защо съдиш брата си? или защо и ти презираш брата си? понеже ние всинца ще предстанем на Христовото съдовище.

11. Защото е писано: "Жив съм аз, казва Господ, пред мене ще се поклони всяко коляно, и всеки език Бога ще славослови."

12. И тъй, всеки от нас за себе си ще даде ответ Богу.

13. Тъй като е, да не съдим вече един другиго; но съдете повече това, да не полагате на брата си препъване или съблазън.

Прочетете пълната глава Римляни 14