1. И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог своя народ? Да не бъде! защото и аз съм Израилянин, от семето Авраамово, от племето Вениаминово.
2. Не е отхвърлил Бог народа си когото е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля и казва:
3. "Господи, пророците твои избиха, и олтарите твои разкопаха; и сам аз останах, и искат и моя живот да вземат."
4. Но що му отговаря божественият ответ? "Оставил съм си седем хиляди души мъже които не са преклонили коляно пред Ваала."
5. Така и в сегашното време останало е нещо остатък по избрание на благодатта.
6. Ако ли е по благодат, не е вече от делата, защото инак благодатта не бива вече благодат; ако ли от делата, не е вече благодат, защото инак делото не е вече дело.
7. И тъй, що? Израил не получи това което търсеше; но избраните получиха, а останалите ослепяха,
8. (както е писано: "Даде им Бог дух на нечувствие, очи да не виждат, и уши да не чуят,") даже до днес.
9. И Давид казва: "Трапезата им да бъде за тях примка и уловка и съблазън и въздаяние;
10. да помрачеят очите им за да не видят, и гърбът им за винаги сгърби."
11. И тъй, казвам: Да ли са прегрешили та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане стана спасението в езичниците за да възбуди в тях ревнование.
12. И ако тяхното падане е богатство на света, и смаляването им богатство на езичниците, колко повече тяхната пълнота!
13. Защото на вас езичниците говоря, понеже съм апостол на езичниците: моята служба славя,
14. дано би да възбудя ревнование в тези които са моя плът, и да спася някои от тях.
15. Защото ако че тяхното отхвърляне е примирение на света, що би друго било приимането им ако не оживяването от мъртвите?