Старият Завет

Новият Завет

Римляни 10:1-13 Цариградски (BG1871)

1. Братие, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израиля е тяхното спасение.

2. Защото свидетелствувам за тях че имат ревност за Бога, но не по право разумение.

3. Понеже Божията правда като не разумяват и своята си правда като искат да възстановят, не се покориха на Божията правда.

4. Понеже Христос е свършването на закона за оправдание на всякого който вярва.

5. Защото Моисей пише за правдата която е от закона, и казва: "человек който прави тези заповеди чрез тях ще живее."

6. А правдата която е от вяра казва така: "Да не речеш в сърдцето си: Кой ще възлезе на небето?" сиреч, да низведе Христа;

7. или: "Кой ще слезе в бездната?" сиреч, да възведе Христа от мъртвите.

8. Но що казва писанието? "Словото е близу до тебе, в устата ти, и в сърдцето ти;" сиреч, словото на вярата което проповядваме,

9. че: Ако изповядаш с устата си Господа Исуса, и повярваш в сърдцето си че Бог го е възкръсил от мъртвите, ще се спасиш.

10. Защото със сърдце вярва някой за оправдание, и с уста бива изповядване за спасение.

11. Защото казва писанието: "Всеки който вярва в него няма да се посрами."

12. Понеже няма разлика между Юдеина и езичника; защото сам той е Господ на всички, богат към всички които го призовават.

13. Защото: "Всеки който призове името Господне ще се спаси."

Прочетете пълната глава Римляни 10