17. да се сбъде реченото чрез пророка Исая, който казва: Той взе на себе си нашите немощи, и болестите наши понесе.
18. И като видя Исус много народ около себе си, повеле да минат отвъд.
19. И пристъпи един книжник, та му рече: Учителю! ще дойда след тебе, където идеш.
20. Казва му Исус: Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда; а Син человеческий няма де глава да подклони.
21. А друг от неговите ученици рече му: Господи, дозволи ми първом да ида и да погреба отца си.
22. Но Исус му рече: Върви след мене, и остави мъртвите да погребат мъртвите си.
23. И когато влезе в ладията, учениците му влязоха след него.
24. И ето, буря голяма биде на морето, така щото вълните покриваха ладията: а той спеше.
25. И пристъпиха учениците му та го събудиха и казаха: Господи! спаси ни; погинваме.
26. А той им казва: Що сте страхливи, маловери? Тогаз стана, запрети на ветровете и на морето, и тишина голяма биде.
27. А человеците се чудеха и казваха: Какъв е този, че и ветровете и морето го послушват?
28. И като дойде той отвъд в Гаргесинската земя, срещнаха го двама беснуеми, които излязоха из гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.
29. И ето, извикаха и казваха: Що имаш ти с нас, Исусе, Сине Божий? дошел си тука преди време ли да ни мъчиш?
30. А на далеко от тях имаше стадо от много свине, което пасеше.