10. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще вземат повече; но и те взеха по един пеняз.
11. И като го взеха, роптаеха на стопанина,
12. и казваха: че тези последните един час работиха, и тях си направил равни с нас, които претеглихме теготата на деня и пека.
13. А той отговори и рече едному от тях: Приятелю, не те обиждам; не се ли погоди с мене по един пеняз?
14. Земи си твоето и иди си; искам да дам и на тогози последният, както и на тебе.
15. Нямам ли власт да сторя каквото ща със своето си? Или окото ти е лукаво, защото аз съм благ?
16. Така ще бъдат последните първи, и първите последни; защото мнозина са звани, а малцина са избрани.
17. И когато възлязваше Исус в Иерусалим, взе в пътя дванадесетте ученици на страна, и рече им:
18. Ето възлязваме в Иерусалим, и Син человечески ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще го осъдят на смърт,
19. и ще го предадат на езичниците да му се поругаят, да го бият и да разпънат; и в третия ден ще възкръсне.
20. Тогаз пристъпи при него на Заведеевите синове майка им със синовете си, та му се кланяше, и искаше нещо от него.
21. А той й рече: Що искаш? Казва му: Речи да седнат тези двамата мои синове, един от дясно, а един от ляво до тебе, в царството твое.
22. А Исус отговори и рече: Не знаете що искате. Можете ли да пиете чашата която аз има да пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? Казват му: Можем.
23. И казва им: Моята чаша ще пиете, и с кръщението, с което се аз кръщавам, ще се кръстите: а да седнете от дясно и от ляво до мене не е мое да дам, но на които е приготвено от Отца ми.
24. И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя.
25. А Исус ги повика и рече: Вие знаете че господарите на народите господаруват над тях, и големците ги владеят.
26. Във вас обаче не ще така да бъде; но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам;