25. И понеже нямаше да ги плати, повеле господарят му да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко що имаше, и дългът да се плати.
26. Падна прочее слугата, кланяше му се и думаше: Господи! имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.
27. И смили се господарят на тогози слуга, пусна го и прости му заема.
28. Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен сто пенязи; улови го та го даваше и казваше: Плати ми това що ми си длъжен.
29. Падна прочее съслужителът му на нозете му, молеше му се и казваше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти платя.
30. Но той не щеше, но отиде и затвори го в тъмница, докле да плати дълга.
31. И като видяха съслужителите му това що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха та казаха на господаря си всичко що стана.
32. Тогаз го повика господарят му, и казва му: Рабе лукави, всичкия онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли.
33. Не трябваше ли и ти да помилваш съслужителя си, както помилвах и аз тебе?