23. И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли. И като стана късно, там бе самичък.
24. А ладията бе вече всред морето, обуряваема от вълните; защото вятърът бе противен.
25. А в четвъртата стража на нощта Исус отиде къде тях, и вървеше по морето.
26. И като го видяха учениците че върви по морето, смутиха се и думаха че е призрак, и от страх извикаха.
27. Тоз час Исус им проговори и рече: Дързайте! аз съм: не бойте се.
28. Отговори Петър и рече му: Господи, ако си ти, повели ми да дойда при тебе по водата.
29. А той рече: Дойди. И като слезе от ладията Петър вървеше по водата да дойде при Исуса.
30. Но понеже виждаше вятъра силен, уплаши се, и, като начна да потъва, извика и рече: Господи, избави ме.
31. И тутакси Исус простря ръка, улови го, и каза му: Маловере, защо си се усъмнил?
32. И от как влязоха в ладията, утихна вятърът.
33. А които бяха в ладията, дойдоха та му се поклониха и думаха: Наистина Син Божий си.
34. И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска.