29. Или как може да влезе някой в дома на силния, и да разграби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогаз ще разграби домът му.
30. Който не е с мене, против мене е; и който не събира с мене, разпилява.
31. За това ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на человеците; хулата обаче против Духа няма да се прости на человеците.
32. И който рече реч против Сина человеческаго, ще му се прости, но който рече против Духа Святаго, няма да му се прости нито в този век, нито в бъдещия.
33. Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото дървото се от плода познава.
34. Рожби ехидни! как можете да говорите добро, като сте лукави? Защото от препълнянето на сърцето говорят устата.
35. Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините; и злият человек от злото съкровище изважда злините.
36. И казвам ви, че всяка празна реч която рекат человеците, ще дадат ответ за нея в ден съдний.
37. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.
38. Тогаз отговориха някои от книжниците и Фарисеите и казаха: Учителю, искаме да видим знамение от тебе.
39. А той отговори и рече им: Род лукав и прелюбодеен знамение иска, и знамение няма да се даде нему, освен знамението на пророк Иона.
40. Защото както Иона бе в утробата китова три дни и три нощи, така Син человечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
41. Мъжете Ниневияне ще въстанат на съдът с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха с Ионовата проповед; и ето, тука е повече от Иона.
42. Царицата Южна ще възстане на съда с този род, и ще го осъди; защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова; и ето тука е повече от Соломона.
43. Когато нечистият дух излезе из человека, прохожда през безводни места, да търси спокойствие, и не намерва.
44. Тогаз казва: Да се завърна у дома си, от дето излязох. И като дойде намерва го празен, изметен и украсен.
45. Тогаз отхожда и взема със себе си седем други духове по-зли от себе си, и като влязат живеят там: и сетното състояние на тогоз человека бива по-лошо от първото. Така ще бъде и на този лукав род.
46. А когато той още говореше народу, ето майка му и братята му стояха вън и искаха да му говорят.
47. И някой си му рече: Ето майка ти и братята ти стоят вън, и искат да ти говорят.
48. А той отговори на тогоз който му каза това и рече: Коя е майка ми и кои са братята ми?
49. И простря си ръката към учениците си, и рече: Ето майка ми и братята ми.