17. И отговори един от народа, и рече: Учителю, доведох при тебе сина си, който има дух нем.
18. И дето го прихване, тръшка го, и запеня се, и скърца със зъби, и вцепенява се; и рекох на твоите ученици да изпъдят беса, но не могоха.
19. А той му отговори и рече: О роде неверни, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го при мене.
20. И доведоха го при него; и като го видя бесният, тутакси духът го покъса, и той падна на земята, и валяше се запенен.
21. И попита Исус баща му: Колко време е от как му стана това? А той рече: От детинство.
22. И много пъти и в огън го хвърля и във вода да го погуби; но ако можеш нещо, смили се на нас, и помогни ни.
23. А Исус му рече: Това, ако можеш повярва, всичко е възможно за тогози който вярва.
24. И тутакси на детето баща му извика със сълзи и казваше: Вярвам, Господи: помогни на моето неверство.
25. А Исус като видя че се стича народ, запрети на нечистия дух, и му казваше: Душе неми и глухи, аз ти повелявам: Излез от него и да не влезеш вече в него.
26. И духът като изпище, и го покъса силно, изкочи, и момъкът стана като мъртъв, така що мнозина думаха че умря.