21. И казваше им: Как не разумявате?
22. И идва във Витсаида: и довождат му едного сляп и примолюват му се да се прикосне до него.
23. И хвана слепия за ръка, та го изведе вън от селото, и, като плюна на очите му, възложи на него ръце, и питаше го, види ли нещо.
24. И той прогледа, и казваше: Виждам человеците, като че виждам дървета да ходят.
25. После пак възложи ръцете си на очите му, и направи го да прогледа; и възстанови се зрението му, и видя всичките чисто.
26. И изпрати го в дома му, и казваше: Нито в селото да влезеш, нито някому в селото да кажеш това.
27. И излезе Исус и учениците му по селата на Кесаря Филипова, и из пътя питаше учениците си, и казваше им: Кого ме казват человеците, че съм.
28. А те отговориха: Иоан Кръстител; други пък Илия; а други, един от пророците.
29. И той им казва: Но вие кого ме казвате че съм? И отговори Петър и рече му: Ти си Христос.
30. И запрети им да не казват никому за него.
31. И начена да ги учи това, че Син человечески трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и след три дни да възкръсне.
32. И говореше словото явно. А Петър го взе на страна, и начна да му запрещава.
33. А той като се обърна и видя учениците си, запрети на Петра и рече: Махни се от пред мене Сатано; защото не мислиш това което е Божие, но това което е человеческо.
34. И призва народа с учениците си, и рече им: Който иска да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и дигне кръста си и ме следва.
35. Защото, който иска да упази живота си ще го изгуби; и който изгуби животът си заради мене и за евангелието, той ще го упази.
36. Понеже какво ще ползува человека, ако спечели всичкия свят, и отщети душата си?
37. Или какво ще даде человек в размяна за душата си?
38. Защото, който се усрами за мене и за думите ми в този блуден и грешен род, и Син человечески ще се усрами за него, когато дойде в славата на Отца си със светите ангели.