20. И когато седемте на четирите хиляди, колко кошници пълни с укрухи дигнахте? А те рекоха? Седем.
21. И казваше им: Как не разумявате?
22. И идва във Витсаида: и довождат му едного сляп и примолюват му се да се прикосне до него.
23. И хвана слепия за ръка, та го изведе вън от селото, и, като плюна на очите му, възложи на него ръце, и питаше го, види ли нещо.
24. И той прогледа, и казваше: Виждам человеците, като че виждам дървета да ходят.
25. После пак възложи ръцете си на очите му, и направи го да прогледа; и възстанови се зрението му, и видя всичките чисто.
26. И изпрати го в дома му, и казваше: Нито в селото да влезеш, нито някому в селото да кажеш това.
27. И излезе Исус и учениците му по селата на Кесаря Филипова, и из пътя питаше учениците си, и казваше им: Кого ме казват человеците, че съм.
28. А те отговориха: Иоан Кръстител; други пък Илия; а други, един от пророците.