1. През онези дни, понеже беше премного народ, и нямаха какво да ядат, призва Исус учениците си, и казва им:
2. Жал ми е за народа, защото три дни вече стоят при мене, и нямат що да ядат;
3. и ако ги разпусна гладни по домовете им ще премалнеят по пътя, защото някои от тях са дошли от далеч.
4. И отговориха му учениците: От де ще може да ги насити някой с хляб тука в пустинята?
5. И попита ги: Колко хляба имате? а те рекоха: Седем.
6. И повеле на народът да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, и преломи, и даваше на учениците си да сложат, и сложиха пред народа.
7. Имаха и малко рибички; и благослови, и рече да сложат и тях.
8. И ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници.
9. А онези които ядоха бяха до четири хиляди; и разпусна ги.
10. И тутакси влезе в ладията с учениците си, и дойде в Далманутанските страни.
11. И излязоха Фарисеите и начнаха да му правят питания; и като го изкушаваха искаха от него знамение от небето.
12. А той въздъхна от сърце, и рече: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: Няма да се даде на този род знамение.