47. И когато се свечери, ладията беше в сред морето, и той сам си на земята.
48. И видя ги че се мъчат в гребане с лопатите; защото им беше вятърът противен; и около четвъртата стража на нощта тръгва към тях като вървеше по морето, и искаше да ги измине.
49. А те като го видяха че ходи по морето, възмняха че е призрак, и извикаха;
50. защото го всички видяха и смутиха се. И тутакси проговори с тях, и казва им: Дързайте! аз съм, не бойте се!
51. И възлезе при тях на ладията, и утихна вятърът. И ужасяваха се в себе си твърде много и чудеха се.
52. Защото не разумяха поради хлябовете, понеже сърцето им бе затвърдело.