43. И дигнаха от укрухите дванадесет коша пълни, и от рибите.
44. А онези които ядоха хлябовете бяха около пет хиляди мъже.
45. И тутакси понуди учениците си да влязат в ладията, и да идат преди него отвъд към Витсаида, докле разпусне той народът.
46. И като ги разпусна, отиде на гората да се помоли.
47. И когато се свечери, ладията беше в сред морето, и той сам си на земята.
48. И видя ги че се мъчат в гребане с лопатите; защото им беше вятърът противен; и около четвъртата стража на нощта тръгва към тях като вървеше по морето, и искаше да ги измине.
49. А те като го видяха че ходи по морето, възмняха че е призрак, и извикаха;
50. защото го всички видяха и смутиха се. И тутакси проговори с тях, и казва им: Дързайте! аз съм, не бойте се!
51. И възлезе при тях на ладията, и утихна вятърът. И ужасяваха се в себе си твърде много и чудеха се.
52. Защото не разумяха поради хлябовете, понеже сърцето им бе затвърдело.
53. И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска и се извезоха на пристанището.
54. И когато излязоха от ладията, тутакси го познаха,
55. и завтекоха се по всичките онези околни места, и наченаха да носят на одрове болните там дето чуваха че е.
56. И дето влязваше в паланки или в градове или в села, туряха по пазаря болните, и молеха му се да се допрат поне до полите на дрехите му; и колкото се допираха, изцеляваха се.