19. А Иродиада го ненавиждаше, и искаше да го убие, но не можеше.
20. Защото Ирод се боеше от Иоан, като го знаеше че е человек праведен и свет; и припазваше го, и правеше много работи, като го слушаше, и с благодарение го слушаше.
21. И когато настана удобен ден, в който Ирод за денят на рождението си правеше вечеря на големците си и на тисящниците и на старейшините Галилейски,
22. и влезе дъщерята на тази Иродиада и поигра и угоди на Ирода и на седещите с него, рече царят на момичето: Искай ми каквото щеш, и ще ти дам.
23. И закле й се: Ще ти дам каквото ми поискаш, даже до половината от царството ми.
24. А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? и тя рече: Главата на Иоана Кръстителя.
25. И той час влезна набързо при царят, та поиска и рече: Искам да ми дадеш сега тутакси главата на Иоана Кръстителя на блюдо.
26. И царят ако и да се оскърби много, поради клетвите обаче и зарад седящите с него, не рачи да отхвърли просбата й.
27. И тутакси проводи царят един оръжник, и заповяда да донесат главата му, и той отиде та го посече в тъмницата,
28. и донесе главата му на блюдо, и даде я на момичето; и момичето я даде на майка си.
29. И като чуха учениците му, дойдоха и дигнаха трупа му, и положиха го в гроб.
30. И събраха се апостолите при Исуса та му известиха всичко, и колкото направиха и колкото поучиха.
31. И рече им: Дойдете вие сами на страна в пусто място, и починете си малко; защото бяха мнозина, които идеха и отиваха, и нито да ядат имаха време.
32. И отиваха в пусто място с ладията на страна.
33. И видя ги народът като отхождаха и мнозина го познаха; и стекоха се там пеши от всичките градове, и пристигнаха преди тях, и събраха се при него.
34. И като излезе Исус видя много народ, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямаха пастир; и начена да ги поучава много.