20. И тръгна, и начена да проповядва в Декапол това що му стори Исус; и всичките се чудеха.
21. И като премина пак Исус в ладията отвъде, събра се при него народ много; и той беше край морето.
22. И ето, идва един от началниците на съборището, на име Яир, и като го виде, падна на нозете му;
23. И молеше му се много и казваше: Дъщеря ми душа бере; да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да се избави и ще живее.
24. И отиде с него; и следваха го народ много, и притискаха го.
25. И една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години,
26. и от много лекари беше много пострадала, още беше издала и всичкото си имане, без да види никаква полза, но повече на зле бе пристигнала,
27. като чу за Исуса, дойде между народа из отзад, и допря се до дрехата му.
28. защото казваше: Ако се допра само до дрехата му, ще изцелея.
29. И на часа пресекна се течението на кръвта й, и усети в тялото си че изцеле от болестта.
30. И тутакси Исус като позна в себе си че излезе от него сила, обърна се към народа и казваше: Кой се допря до дрехите ми?
31. И казваха учениците му: Видиш народът че те притиска и казваш: Кой се допря до мене?
32. И обзираше се да види тази която бе сторила това.
33. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше това което стана с нея, дойде и припадна му, и каза му всичката истина.
34. А той й рече: Дъщи, твоята вяра те изцели: иди си с миром, и здрава бъди от болестта си.
35. Когато той още говореше, идват от началника на съборището, и казват: Дъщеря ти умря; що задаваш вече труд на учителя?