6. но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже нямаше корен, изсъхна.
7. И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод.
8. И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлязваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто.
9. И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша.
10. И когато остана насаме, онези които бяха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата.
11. И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи;
12. за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете.
13. И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи?
14. Сеятелът, словото сее.
15. А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им.
16. Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат;
17. нямат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват.
18. И в трънете посеяното са тези, които слушат словото;
19. и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлязват, заглушават словото, и безплодно бива.
20. А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.