30. Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним?
31. Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най-малко е от всичките семена, които са на земята;
32. а когато се посее, израства, и бива по-голямо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сянка могат птиците небесни да превитават.
33. И с много таквизи притчи говореше тям словото, както можеха да слушат.
34. А без притча им не говореше; но на особно тълкуваше всичко на учениците си.
35. И казва им в този ден когато се свечери: Да минем отвъд.
36. И като оставиха народът, вземат него, както бе в ладията; имаше още и други ладии с него.
37. И дига се голяма буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода.
38. И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме?
39. И стана та запрети на вятъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана вятърът, и стана тишина голяма.
40. И рече им: Защо сте така страхливи? Как нямате вяра?
41. И убояха се с голям страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и вятърът и морето му се покоряват?