25. Защото който има, ще му се даде; а който няма, и онова което има ще му се отнеме.
26. И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята;
27. и спи и разбужда се нощя и деня; и семето никне и расте, както той не знае.
28. Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа.
29. И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30. Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним?
31. Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най-малко е от всичките семена, които са на земята;
32. а когато се посее, израства, и бива по-голямо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сянка могат птиците небесни да превитават.
33. И с много таквизи притчи говореше тям словото, както можеха да слушат.
34. А без притча им не говореше; но на особно тълкуваше всичко на учениците си.
35. И казва им в този ден когато се свечери: Да минем отвъд.
36. И като оставиха народът, вземат него, както бе в ладията; имаше още и други ладии с него.