18. И в трънете посеяното са тези, които слушат словото;
19. и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлязват, заглушават словото, и безплодно бива.
20. А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.
21. И казваше им: За това ли се внося свещ, да я турят под шиника или под одъра? Да ли не за това, да я поставят на светилника?
22. Защото няма нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве.
23. Който има уши да слуша, нека слуша.
24. И казваше им: Внимавайте на това което слушате: с която мярка мерите, ще ви се възмери; и вам които слушате ще ви бъде придатък.
25. Защото който има, ще му се даде; а който няма, и онова което има ще му се отнеме.
26. И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята;
27. и спи и разбужда се нощя и деня; и семето никне и расте, както той не знае.
28. Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа.
29. И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30. Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним?