12. за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете.
13. И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи?
14. Сеятелът, словото сее.
15. А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им.
16. Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат;
17. нямат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват.
18. И в трънете посеяното са тези, които слушат словото;
19. и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлязват, заглушават словото, и безплодно бива.
20. А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.
21. И казваше им: За това ли се внося свещ, да я турят под шиника или под одъра? Да ли не за това, да я поставят на светилника?
22. Защото няма нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве.
23. Който има уши да слуша, нека слуша.
24. И казваше им: Внимавайте на това което слушате: с която мярка мерите, ще ви се възмери; и вам които слушате ще ви бъде придатък.
25. Защото който има, ще му се даде; а който няма, и онова което има ще му се отнеме.
26. И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята;
27. и спи и разбужда се нощя и деня; и семето никне и расте, както той не знае.
28. Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа.
29. И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30. Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним?