1. И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето.
2. И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си:
3. Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее.
4. И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го.
5. Друго падна на каменито място дето нямаше много пръст, и заскоро изникна, защото нямаше дълбина от земя;
6. но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже нямаше корен, изсъхна.
7. И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод.
8. И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлязваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто.
9. И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша.
10. И когато остана насаме, онези които бяха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата.
11. И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи;
12. за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете.
13. И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи?
14. Сеятелът, словото сее.