6. А имаше някои от книжниците там, които седяха, и размишляваха в сърцата си:
7. Що говори този така хули? Кой може да прощава грехове, освен едного Бога?
8. И тутакси като позна Исус с духът си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо мислите това в сърцата си?
9. Кое е по-лесно, да река разслабеному: Прощават ти се греховете ли, или да река: Стани, и вземи одъра си, и ходи?
10. Но за да познаете че власт има Син человечески на земята да прощава грехове, (казва на разслабения:)
11. Теб казвам: Стани и вземи одъра си, и иди у дома си.
12. И стана тутакси, и като дигна одъра си, излезе пред всичките; така щото всички се чудеха и славеха Бога, и думаха: Никога така не сме виждали.
13. И излезе пак край морето, и всичкият народ идеха при него, и учеше ги.
14. И като минуваше, видя Левия Алфеева, че седеше на митарницата: и казва му: Ела след мене. И той стана и отиде след него.
15. И когато беше на трапеза в къщата му, много митари и грешници бяха наседали наедно с Исуса и учениците негови; защото бяха мнозина, и последваха го.
16. И книжниците и Фарисеите, като видяха че яде с митарите и грешниците, казваха на учениците му: Защо с митарите и грешниците яде и пие?
17. И като чу Исус, казва им: Нямат нужда за лекар здравите, но болните; не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние.
18. А Иоановите и Фарисейските ученици постеха; и идват и казват му: Защо Иоановите и Фарисейските ученици постят, а твоите ученици не постят?