Старият Завет

Новият Завет

Марко 2:6-13 Цариградски (BG1871)

6. А имаше някои от книжниците там, които седяха, и размишляваха в сърцата си:

7. Що говори този така хули? Кой може да прощава грехове, освен едного Бога?

8. И тутакси като позна Исус с духът си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо мислите това в сърцата си?

9. Кое е по-лесно, да река разслабеному: Прощават ти се греховете ли, или да река: Стани, и вземи одъра си, и ходи?

10. Но за да познаете че власт има Син человечески на земята да прощава грехове, (казва на разслабения:)

11. Теб казвам: Стани и вземи одъра си, и иди у дома си.

12. И стана тутакси, и като дигна одъра си, излезе пред всичките; така щото всички се чудеха и славеха Бога, и думаха: Никога така не сме виждали.

13. И излезе пак край морето, и всичкият народ идеха при него, и учеше ги.

Прочетете пълната глава Марко 2