1. И след няколко дни влезе пак в Капернаум; и чу се че е в една къща.
2. И тутакси се събраха мнозина, така щото не ги побираше вече нито пред вратата мястото; и говореше им словото.
3. И идват при него та му доносят един разслабен, носен от четирима.
4. И като не можаха да приближат до него поради народа, разкриха покривът дето беше, и го разбиха, та спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
5. А Исус видя вярата им, и казва на разслабения: Синко, прощават ти се греховете ти.
6. А имаше някои от книжниците там, които седяха, и размишляваха в сърцата си:
7. Що говори този така хули? Кой може да прощава грехове, освен едного Бога?
8. И тутакси като позна Исус с духът си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо мислите това в сърцата си?
9. Кое е по-лесно, да река разслабеному: Прощават ти се греховете ли, или да река: Стани, и вземи одъра си, и ходи?
10. Но за да познаете че власт има Син человечески на земята да прощава грехове, (казва на разслабения:)
11. Теб казвам: Стани и вземи одъра си, и иди у дома си.
12. И стана тутакси, и като дигна одъра си, излезе пред всичките; така щото всички се чудеха и славеха Бога, и думаха: Никога така не сме виждали.
13. И излезе пак край морето, и всичкият народ идеха при него, и учеше ги.
14. И като минуваше, видя Левия Алфеева, че седеше на митарницата: и казва му: Ела след мене. И той стана и отиде след него.
15. И когато беше на трапеза в къщата му, много митари и грешници бяха наседали наедно с Исуса и учениците негови; защото бяха мнозина, и последваха го.