6. При това още, понеже имаше един син любезен нему, проводи и него последен до тях, и думаше: Ще се посвенят от сина ми.
7. А тези земледелци рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и наследието ще бъде наше.
8. И хванаха го та го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.
9. Какво ще прочее да стори господарът на лозето? ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други.
10. Не сте ли прочели вие нито това писание: "Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
11. От Господа бе това и чудесно е в очите ни"?
12. И искаха да го уловят; но се убояха от народа; понеже разумяха че на тях рече тази притча, и оставиха го и си отидоха.
13. И проваждат до него някои от Фарисеите и Иродианите, да го впримчат в дума.
14. И те като дойдоха казват му: Учителю, знаем че си истински, и не те е грижа от никого; защото не гледаш на лице на человеците, но по истина пътя Божий учиш. Право ли е да дадем дан на Кесаря, или не?
15. Да дадем ли, или да не дадем? А той като позна лицемерието им, рече им: Защо ме изкушавате? донесете ми един динарий да видя.
16. И те му донесоха. И казва им: чий е този образ и надписът? А те му рекоха: Кесарев.