Старият Завет

Новият Завет

Марко 12:32-44 Цариградски (BG1871)

32. И рече му книжникът: Добре, учителю, право си казал, че един е Бог, и няма друг освен него,

33. и да го люби някой със все сърце, и с всичкият си разум, и с всичката душа, и с всичката сила, и да люби ближнаго своего както себе си, то е повече от всичките всесъжения и жертви.

34. И като видя Исус че разумно отговори, рече му: Не си далеч от царството Божие. И никой вече не смееше да го попита за нещо.

35. И отговори Исус, когато поучаваше в храма, и казваше: Как казват книжниците че Христос е син Давидов?

36. Защото сам този Давид рече чрез Духа Святаго: "Рече Господ Господу моему: Седни от дясната ми страна докле положа враговете твои подножие на нозете ти."

37. И тъй сам си Давид го нарича Господ; и от де е син негов? И многото народ слушаше го с благодарение.

38. И казваше им в поучението си: Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите,

39. И предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията:

40. тези, които изпояждат на вдовиците домовете, и за причина правят дълги молитви: те ще да приимат по-голямо осъждение.

41. И седна Исус срещу съкровищницата, та гледаше как туряше народът пари в съкровищницата; и много богати туряха много.

42. И дойде една вдовица сирота и тури две лепти, сиреч един кодрант.

43. И призва учениците си, и казва им: Истина ви казвам: Тая сирота вдовица тури най-много от всичките които туриха в съкровищницата:

44. защото всички туриха от изобилието си, а тя от нямането си тури всичко що имаше, всичкия си имот.

Прочетете пълната глава Марко 12