52. И плачеха всички, и оплакваха го. А той рече: Не плачете: не е умряло, но спи.
53. И присмиваха му се, понеже знаеха че е умряло.
54. Но той изпъди на вън всичките, и хвана го за ръката и извика, и каза: Момиче, стани.
55. И повърна се духът му, и стана на часа; и повеле да му дадат да яде.
56. И удивиха се родителите му; а той им повеле да не кажат никому това що стана.