11. И тая е притчата. Семето е словото Божие.
12. А посеяното край пътя са които слушат; след това идва дяволът и отнема словото от сърдцето им, да не би да повярват и се спасят.
13. А което на камика, са онези които кога чуят, с радост приимат словото; и те корен нямат; които за малко време вярват, и във време на напаст отстъпват.
14. А падналото в трънете, те са онези които са слушали, и от грижи и богатства и сласти житейски, отхождат и заглухнуват и не приносят плод.
15. А което на добрата земя, те са онези които чуят словото, държат го в добро и благо сърце, и приносят плод в търпение.
16. И никой като запали свещ не я покрива със съсъд, нито я туря под одъра, но я туря на светилника, за да гледат виделината тези които влязват.
17. Защото няма скришно което не ще бъде явно, нито утаено което не ще да бъде знайно и не ще да излезе наяве.
18. За това, гледайте как слушате; защото който има; ще му се даде; а който няма, и онова което мисли че има ще му се отнеме.