1. И след това ходеше от град на град и от село на село да проповядва и да благовествува царството Божие; и дванадесетте ученици бяха с него,
2. и жени някои които бяха изцелени от зли духове и болести, Мария нарицаемата Магдалина, из която бяха излезли седем бяса,
3. и Иоана жената на Хуза настойника Иродов, и Сусана, и други много които му слугуваха от своят си имот.
4. И понеже се стичаше народ много, и идеха при него от всеки град, рече с притча:
5. Излезе сеятелът да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя и затъпка се, и птиците небесни го озобаха.
6. А друго падна на камик, и като изникна изсъхна, защото нямаше влага.
7. Друго пък падна всред трънете, и като порастоха трънете заглушиха го.
8. А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен. Това като говореше, възгласи: Който има уши да слуша, нека слуша.
9. А питаха го учениците и казваха: Що значи тая притча?
10. А той рече: Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие; а на другите се проповядва с притчи, щото гледаще да не видят и слушаще да не разумяват.
11. И тая е притчата. Семето е словото Божие.
12. А посеяното край пътя са които слушат; след това идва дяволът и отнема словото от сърдцето им, да не би да повярват и се спасят.
13. А което на камика, са онези които кога чуят, с радост приимат словото; и те корен нямат; които за малко време вярват, и във време на напаст отстъпват.
14. А падналото в трънете, те са онези които са слушали, и от грижи и богатства и сласти житейски, отхождат и заглухнуват и не приносят плод.
15. А което на добрата земя, те са онези които чуят словото, държат го в добро и благо сърце, и приносят плод в търпение.