5. И казваше им, че Син человечески е господар и на съботата.
6. И пак в друга събота влезе в съборището, и поучаваше; и имаше там някой си человек, комуто дясната ръка бе суха.
7. И съгледваха го книжниците и Фарисеите да ли в събота ще го изцели, за да намерят обвинение против него.
8. Но той знаеше помислите им, и рече на человека със сухата ръка: Стани та се изправи на сред. И той стана и се изправи.
9. Тогаз им рече Исус: Ще ви попитам нещо: Що трябва да прави някой в събота? добро ли или зло да прави? да спаси ли душа, или да погуби?
10. И като ги изгледа всичките, рече на человека: Простри ръката си. И той стори така: и ръката му стана здрава както другата.
11. А те се изпълниха с буйство, и разговаряха се помежду си що да сторят на Исуса.
12. През онези дни пак излезе на гората да се помоли; и цяла нощ бе там на молба към Бога.
13. И като стана ден призова учениците си; и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли:
14. Симона, когото и наименува Петър, и Андрея брата му, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15. Матея и Тома, Якова Алфеева, и Симона нарицаемаго Зилота,
16. Юда брата Яковов и Юда Искариотскаго, който и стана предател.
17. И като слезна с тях, спря се на едно място равно; и там бяха мнозина от учениците негови, и голямо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим, и от приморието Тирско и Сидонско, които бяха дошли да го послушат и да се изцелят от болестите си,
18. и страдащите от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
19. И всичкият народ искаше да се допря до него, защото сила излязваше из него и изцеляваше всичките.
20. И той подигна очите си към учениците си и казваше: Блажени вие сиромаси; защото е ваше царството Божие.
21. Блажени които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени които плачете сега; защото ще се разсмеете.
22. Блажени сте когато ви възненавидят человеците, и когато ви отлъчат и похулят, и пронесат името ви като зло, поради Сина человеческаго.