41. И ние праведно сме осъдени, защото възприимаме достойното на това що сми сторили; а този нищо зло не е сторил.
42. И казваше на Исуса: Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството си.
43. И рече му Исус: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рай.
44. А беше къде шестия час, и стана тъма по всичката земя до деветия час;
45. и потъмня слънцето, и завесата на храма се раздра през сред.
46. И извика Исус с голям глас и рече: Отче, в твоите ръце предавам духа си. И това като рече издъхна.
47. И като видя стотникът станалото, прослави Бога и казваше: Наистина този человек бе праведен.
48. А всичките народи които бяха надошли да гледат, като виждаха това което стана, връщаха се биещи се в гърди.
49. А всичките негови познайници, и жените които бяха дошли след него от Галилея, стояха от далеч и гледаха това.
50. И, ето, человек някой на име Иосиф който беше съветник человек благ и праведен,
51. (той не беше съгласен със съвета и делото им,) от Ариматея, град Юдейски, който и сам ожидаше царството Божие,-
52. той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово.
53. И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в камик дето никой никога не бе лежал.
54. И денът беше петък, на присъмнуване в събота.
55. Последваха още и жените които бяха дошли с него от Галилея, и видяха гроба, и как бе положено тялото негово.