Старият Завет

Новият Завет

Лука 23:41-55 Цариградски (BG1871)

41. И ние праведно сме осъдени, защото възприимаме достойното на това що сми сторили; а този нищо зло не е сторил.

42. И казваше на Исуса: Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството си.

43. И рече му Исус: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рай.

44. А беше къде шестия час, и стана тъма по всичката земя до деветия час;

45. и потъмня слънцето, и завесата на храма се раздра през сред.

46. И извика Исус с голям глас и рече: Отче, в твоите ръце предавам духа си. И това като рече издъхна.

47. И като видя стотникът станалото, прослави Бога и казваше: Наистина този человек бе праведен.

48. А всичките народи които бяха надошли да гледат, като виждаха това което стана, връщаха се биещи се в гърди.

49. А всичките негови познайници, и жените които бяха дошли след него от Галилея, стояха от далеч и гледаха това.

50. И, ето, человек някой на име Иосиф който беше съветник человек благ и праведен,

51. (той не беше съгласен със съвета и делото им,) от Ариматея, град Юдейски, който и сам ожидаше царството Божие,-

52. той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово.

53. И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в камик дето никой никога не бе лежал.

54. И денът беше петък, на присъмнуване в събота.

55. Последваха още и жените които бяха дошли с него от Галилея, и видяха гроба, и как бе положено тялото негово.

Прочетете пълната глава Лука 23