Старият Завет

Новият Завет

Лука 23:40-47 Цариградски (BG1871)

40. А другият отговори и му запретяваше и казваше: Ни от Бога ли не се боиш ти, който си в истото осъждение?

41. И ние праведно сме осъдени, защото възприимаме достойното на това що сми сторили; а този нищо зло не е сторил.

42. И казваше на Исуса: Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството си.

43. И рече му Исус: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рай.

44. А беше къде шестия час, и стана тъма по всичката земя до деветия час;

45. и потъмня слънцето, и завесата на храма се раздра през сред.

46. И извика Исус с голям глас и рече: Отче, в твоите ръце предавам духа си. И това като рече издъхна.

47. И като видя стотникът станалото, прослави Бога и казваше: Наистина този человек бе праведен.

Прочетете пълната глава Лука 23