23. Но те наваляха с големи викове, и искаха да бъде разпнат; и тяхните гласове и първосвещеническите превъзмогоха.
24. И Пилат реши да им бъде щението,
25. и пусна им когото поискаха, запреният за размирство и убийство, а Исуса предаде на волята им.
26. И когато го поведоха вън, уловиха Симона някого си Киринейца, който си идеше от полето, и натовариха на него кръста да го носи подир Исуса.
27. И вървяха след него много множество народ, и жени, които и плачеха и жалеха за него.
28. А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери Ерусалимски, недейте плака за мене; но за вас си и за чадата ваши плачете;
29. защото ето, идат дни в които ще рекат: Блажени неплодните, и утробите които не са раждали, и съсците които не са кърмили.
30. Тогаз ще начнат да казват на горите: Паднете върх нас, и на планините: Покрийте ни.
31. Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще бъде със сухото?
32. А караха и други двамина с него, които бяха злодейци, да ги затрият.
33. И когато дойдоха на мястото, което се нарича Лобно, там разпнаха него и злодейците, едного отдясно а другиго отлево.
34. А Исус казваше: Отче, прости им, защото не знаят що правят. И като делеха дрехите му метнаха жребие.
35. И стоеше народът та гледаше; а заедно с него и началниците ругаеха се и казваха: Други избави: да избави себе си ако е той Христос, избраният Божий.
36. Подиграваха му се още и войните като пристъпваха до него та му подаваха оцет