19. (който за някоя размирица що беше станала в града, и за убийство, хвърлен бе в тъмница).
20. И пак възгласи Пилат и искаше да пусне Исуса.
21. А те викаха и казваха: Разпни го, разпни го.
22. А той и третия път им рече: че какво зло е сторил той? Аз никоя вина за смърт не намервам в него; и тъй, като го накажа ще го пусна.
23. Но те наваляха с големи викове, и искаха да бъде разпнат; и тяхните гласове и първосвещеническите превъзмогоха.
24. И Пилат реши да им бъде щението,
25. и пусна им когото поискаха, запреният за размирство и убийство, а Исуса предаде на волята им.
26. И когато го поведоха вън, уловиха Симона някого си Киринейца, който си идеше от полето, и натовариха на него кръста да го носи подир Исуса.
27. И вървяха след него много множество народ, и жени, които и плачеха и жалеха за него.
28. А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери Ерусалимски, недейте плака за мене; но за вас си и за чадата ваши плачете;
29. защото ето, идат дни в които ще рекат: Блажени неплодните, и утробите които не са раждали, и съсците които не са кърмили.
30. Тогаз ще начнат да казват на горите: Паднете върх нас, и на планините: Покрийте ни.
31. Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще бъде със сухото?